Варицела

Варицела

Варицелата е остро, инфекциозно заболяване, което протича с фебрилитет, токсоинфекциозен синдром и обрив, причинява се от Варицела Зостер вирус (VZV). Заболяването се предава основно по въздушно-капков и въздушно-прахов механизъм, чрез вдишване и попадане на аерозол, отделен при кихане и кашляне от болен човек. Възможен е и вертикален път на предаване - от майката на плода, по време на бременност. Заболяването се среща във всички възрастови групи, но най-често боледуват деца от 1 до 6г.в. Инкубационният период е средно 14 дни (между 7-28 дни), като болният е силно заразен още преди появата на обрива! Входна врата на вируса са горните дихателни пътища и конюнктивите, след което се обхващат регионалните лимфни възли и след около 14 дни се появява типичен обрив.

Клинично протичане

Началото на заболяването се характеризира с главоболие, рязко повишаване на температурата и обща отпадналост, възможно е да има гадене и повръщане, общо неразположение. По-късно се развива характерният обрив, който преминава през няколко стадия: започва с червени петна (макули), които преминават в папули, везикули и крусти. Всяка нова поява на макули е свързана с нова температурна вълна, т.е. инфекцията протича на тласъци. Обичайно обривът започва от окосмената част на главата и лицето. Няколко дни след появата му, върху кожата могат да се видят всички обривни елементи, което се определя като „картина на звездното небе”. Характерно за него е, че е сърбящ и може да обхване и лигавиците, което често е силно болезнено. Децата без придружаващи заболявания имат средно между 250-500 лезии по тялото си, като рядко се обхващат долните крайници. При имуносупресирани пациенти могат да се наблюдават хеморагични (везикули, пълни с кръв) и гангренозни( везикули, пълни с гной) форми на заболяването.

Диагноза

Поставянето на диагнозата е клинико-епидемиологично, т.е. касае се за характерна клинична картина, която е присъща само за боледуване от варицела. Диагнозата може да бъде поставена и чрез кръвно изследване на антитела от клас IgM VZV- серодиагностика, които се позитивират при наличие на заболяването. При изследване на ПКК (пълна кръвна картина), ще бъде установена левкопения, т.к. причинителят на инфекцията е вирус.

Ход на заболяването и усложнения

Лезиите, причинени от заболяването се излекуват за средно 16 дни ( между 7-30 дни), при лица без придружаващи заболявания. Възможно е вирусът да премине в ЦНС (централната нервна система), бели дробове, сърце и бъбреци и да се развият енцефалит, миокардит и пневмония. Вторични бактериални инфекции също не са изключени!

Появата на „пъп” във везикулата показва тежка форма на протичане, т.к. се касае за пустулизиране. При разчесване/разкъсване на везикулите се развива вторична бактериална инфекция, която навлиза дълбоко в дермата.

Лечение

Етиологичното лечение е с противовирусния препарат Ацикловир, който може да се приема през устата, а при тежки форми и интравенозно. За успокояване на сърбежа - антисептична пудра, антихистамини. Симптоматично лечение за болки и температура - антипиретици. При наличие на вторична бактериална инфекция се налага прием на антибиотик.

Хоспитализация е необходима по-често при заболели възрастни и при развитие на тежки форми на заболяването при децата. Усложненията са по-чести при пациенти с нарушение в имунитета, новородени, бременни жени, както и при възрастните родители, които не са се срещали с вируса в миналото преди разболяването на собственото дете, например. Освен това след преболедуване от варицела има риск от продължителен спад в имунитета и чести рецидивиращи инфекции.

Профилактика

Съществува ефективен начин за предпазване от тази инфекция и нейните усложнения чрез профилактична ваксина. У нас тя е налична и макар и с неудобството, че родителите трябва да си я закупят, поставянето ѝ е препоръчително за децата над 12 месечна възраст и за неболедувалите възрастни. Поставя се в две дози с поне 2 месеца интервал между тях, мускулно в бедрото при по-малките деца или в делтидния мускул при по-големите и е с много добър профил на безопасност. Ваксината не се препоръчва при бременни жени, хора на имуносупресивна терапия или имунен дефицит.

Важно е да се отбележи, че ваксината може да бъде поставена и след доказан контакт с болен от варицела /в рамките на 3-5 дни/, когато има възможност да предотврати настъпването на заболяването. Ваксината се съчетава успешно с ваксините от задължителния календар на РБ. Втората доза може да бъде поставена след няколко години, която осигурява траен имунитет.

Важно!

Вирусът се съдържа в обривните единици и в крустите! Пациентът продължава да е заразен докато има новопоявяващи се обриви.

Варицелата е резултат от първична инфекция с VZV! След преболедуване вирусът остава в латентно (спящо) състояние в нервните ганглии и при определени ситуации като: поява на друго тежко заболяване, нервно-психичен срив, имуносупресивна терапия, той се реактивира и се развива Херпес Зостер.

След преболедуване/ваксиниране се позитивират антитела от клас IgG, които се запазват за цял живот и осигуряват имунитет.

Ваксинацията е единственият начин да предотвратим усложенията от варицелата!

д-р Никол Генчева